Сеитбата в междуредията на царевицата е изпитан метод за опазване на почвата и предотвратяване на ерозията. Червена власатка, ежова главица, многогодишен райграс и италиански райграс са подходящите видове трева. Червената власатка е бавно растящ вид, който може да се засее едновременно с царевицата или до момента на достигане на максимална височина на царевицата. Ежовата главица и многогодишният райграс се засяват, когато царевицата има между 2 и 6 листа. Бързорастящият италиански райграс не бива да се засява, докато царевицата не стане поне 30 см висока.
Засяването в комбинация с бобова култура е също възможен вариант.
Основни предимства на сеитбата в междуредията на царевицата:
Един от най-лесните начини за сеене е поставяне на облечените семена в земята, в която царевицата вече расте, чрез използването на разпръсквачка за тор или плъзгач за пелети. Този метод е правилен и позволява обхващането на средно голяма площ. Друг начин е сеене чрез изполването на хидросеялка. Този метод е бърз и с голяма покривност на площите.
Разходите за закупуването на тревното семе могат да бъдат повече от компенсирани чрез по-високите добиви на царевица от последващата реколта.
Малко статистика:
При отглеждането на царевица се нарушава хумусния баланс на почвата чрез отнемането на 560 кг хумус на хектар за една година. Чрез затревяването на междуредията с описаните подходящи видове семена се набавя 800 кг хумус на хектар (200 кг през годината на засяване и 600 кг през следващата година).
Т.е. при съвместното отглеждане на царевица и подходящ вид трева ще имаме положителен баланс от 240 кг хумус на хектар за година.