Дъждуване

Дъждуване

Дъждуването е един от най-разпространените и ефективни начини за напояване, който дава възможност за механизация и автоматизация на поливния процес. Като тип напояване се доближава най-много до естественото напояване в природата. Дъждообразното напояване (дъждуването) се характеризира с това, че напоителната вода се разпръсква във въздуха под напор с помощта на специални апарати и пада върху растенията и почвата във вид на изкуствен дъжд. Този метод на напояване влияе положително на растенията, защото подобрява както почвената влажност, така и микроклимата на полето, на което се прилага.
Показатели на изкуствения дъжд са едрината на капките, количеството, интензивността и равномерността на разпределение  по площта.
Допустимата едрина на капките зависи от вида и структурата на почвата, вида и фазата на развитие на растителната покривка, но във всеки случай не трябва да надминава 1,5 mm в диаметър.
Количеството на дъжда се изразява чрез съответния воден слой, който се бележи с h с мерна единица mm. Интензивността на дъжда представлява слоят вода, паднал за единица време: mm/min или mm/h. Тя се дели на ниска (до 5 mm/ h), средна (5 до 15 mm/h) и висока (над 15 mm/h).
Равномерността на разпределение на изкуствения дъжд има важно значение за качеството на поливането. Зависи от принципа на действие и конструкцията на дъждовалните устройства, от схемата на взаимното им разположение, скоростта и посоката на вятъра и се оценява чрез специално създадени за целта показатели.
В зависимост от начина на разпръскване на водата във въздуха дъждуването може да се подраздели на струйно, импулсно и мъгловидно (аерозолно). Според режима на приложението му във времето може да бъде периодично или непрекъснато. Според основната цел, която се преследва, дъждуването е (както и повърхностното напояване) навлажнително, наторително, но може да бъде и противоболестно, противопаразитно, противосланово, оцветяващо.
Преди изграждане на поливна система реализираща напояването посредством струйни дъждовални апарати, първо се предприема действие по схематично представяне на разположението им спрямо дадената площ. По този начин целим да получим основни характеристики за поливната система, като дебит (консумация на вода за 1h), напор (m- воден стълб), дължина и сечения на основните захранващи и второстепенни захранващи тръбопроводи, както и броя на дъждовалните апарати нужни ни за оптимално покритие на поливната площ.