Напояване на лозя

Лозата е растение с повишена сухоустойчивост, но в зависимост от физическите свойства на почвата, от количествата паднали валежи се извършват няколко поливки. При нашите климатични условия има често летни продължителни засушавания, падналите валежи са обикновено слаби – 10-15 л/м2, които са не достатъчни за лозата, поради което се налага поливане на лозовите насаждения.

Поливките са 1-2 от края на юни до средата на август. Последната поливка може да се направи в началото на прошарване на гроздето. По-късните поливки при винените сортове понижават захарното съдържание на гроздето и забавят неговото узряване.

Гроздето на десертните сортове е по-воднисто, с по-слаб аромат и трансортабилност. При съхранение, сивото гниене по-силно се развива и го прави негодно за консумация. Напояването на десертните сортове и белите винени сортове се прекратява най-късно 30 дни преди гроздобера, а за червените винени – около 45 дни преди гроздобера.

Намаляването на влажността на почвата под нивото на оптималното за лозата (70% от пределната полска влагоемност - ППВ) оказва влияние върху цялото растение. Най-големи повреди се наблюдават, когато почвената влага в коренообитаемия почвен слой се намали до такава степен, че настъпва трайно завяхване на лозовото растение и впоследствие загиването му. За такава се счита влагата около 30% от ППВ, при която растежните процеси се прекратяват. Влиянието на засушаването върху лозата се проявява в края на вегетацията, но започва още от втората половина на лятото, когато температурите са високи за дълъг период от време.

Реакцията на лозата при воден дефицит се изразява в:

• намаляване на растежната сила с подчертана депресия на растежа на леторастите;
• деколорация на листата, при което ниско разположените листа придобиват матов цвят с последващо избледняване, завяхване и частично пожълтяване. По-късно засегнатите листа подгарят и признаците обхващат листата от горните етажи, които впоследствие могат да опадат;
• завяхване и постепенно засъхване на гроздовете.

Стопанските загуби от сушата се изразяват в:

• намаляване количеството на добива;
• отклонение в качеството на гроздето, респективно намаляване на захарното му съдържание, придружено с увеличаване на киселините;
• залагането на съцветия в пъпките е по-слабо;
• развитието на лозите през пролетта се забавя.
• вследствие повредите на кореновата система лозите отслабват и понякога напълно загиват.

Капково напояване - капковото напояване е най-рационалното и качествено напояване на лозята. То се осъществява със специални капкови инсталации. Прави се икономия на вода от 20-60% на поливната норма, има правилно разпределение на водата по дължина на лозовия ред, използва се за напояване на терени със сложен релеф, плитки и каменисти почви, автоматизация на поливния процес, създава най-благоприятен и оптимален за лозата режим на почвено овлажняване.

Тревни смески за лозови масиви - Тревната смеска за междуредовите пространства помага за запазването на хранителните вещества в почвата, които сама подобрява и обогатява. Запазва постоянна влажност и температура на почвата и я предпазва от ерозията на вятъра и водата. Унищожава плевелите.