Водата, светлината, хранителните вещества и всичко друго, което растителният организъм употребява в процеса на своя растеж и развитие, представляват неговите ресурси. Известно е, че за завършване на своя жизнен цикъл, всеки растителен организъм се нуждае от 20-30 отделни ресурса, но в различни съотношения.
Необходимостта от вода за растителните организми не трябва да се изучава, без да се интегрират всички фактори на системата почва-растение-атмосфера. За правилното провеждане на напояването е необходимо да се отчита взаимната връзка между водата, почвата и растенията.
Влиянието на напояването върху почвата се отразява временно или трайно върху физичните и химичните й свойства.
Структурата на почвата заема особено място сред физичните й свойства. Тя определя нейния воден, въздушен, топлинен, солев и хранителен режим. Обработката на почвата при оптимална влажност създава благоприятна структура. Оптималното навлажняване на почвата вследствие на правилното напояване подпомага структурообразуващия процес.
Напояването трябва да се извършва с оптимални поливни норми и умерена интензивност, за да се избегне нарушаване на почвените агрегати. При повърхностното напояване трябва да се работи с оптимални поливни струи, чиято максимална скорост не трябва да предизвиква размиване на почвата и начални стадии на ерозия. При дъждуването едрината на капките и интензивността на дъжда трябва да бъдат правилно подбрани, за да не разрушават почвената структура.
Напояването изменя температурата на почвата, което се дължи на разликата между нейната температура и тази на поливната вода. Известно е, че топлоемкостта и топлопроводимостта на водата са по-големи в сравнение с тези на сухата почва, поради което последната, вследствие на напояването, повишава тези си свойства. В резултат на това, температурният режим на напояваната почва е по-равномерен и по-студен през топлото време и по-топъл през студеното време.
Поливната вода увеличава разтворимостта на фосфатите, вследствие на което се подобрява фосфорното хранене на растенията. Оптималното напояване засилва развитието на аминофиксиращите бактерии и по-специално това на азотфиксиращите и тяхната способност за усвояване на азота.
Напояването оказва силно влияние върху морфологичните, физиологичните и биохимичните процеси в растенията. В живота на висшите растения водата заема едно от централните места. В подкрепа на това е фактът, че 80-95 % от зелените части на растенията се състоят от вода. Даже незначителните отклонения във водоснабдяването предизвикват в растенията нарушаване на процесите на обмяна на веществата. Недостигът на вода предизвиква угнетяващо действие на растежа на корените и надземните части на растенията. Наред с влиянието си върху морфологичните изменения напояването оказва влияние и върху измененията на физиологичните и биохимичните процеси в растенията.
Напояването оказва влияние и върху микроклимата на посевите. Под микроклимат се разбира климатът на приземния пласт въздух с дебелина равна на височината на растенията. Беше посочено, че температурата на напояваната площ е по-ниска през топло време, в резултат на което се понижава и температурата на приземния слой въздух. Колкото по-влажна е почвата, толкова процесът на изпарение количествено е по-голям и влажността на приземния слой въздух е по-висока.
Растителността в напояваните площи има по-голяма евапотранспирация в сравнение с тази на ненапояваните, което допринася за по-високата относителна влажност на нейния приземен слой въздух. Много голямо влияние върху влажността на въздуха оказват дъждуването, импулсното и аерозолното напояване: по-слабо - повърхностното напояване; сравнително слабо - капковото напояване; нищожно - подпочвеното.
В условията на воден дефицит оптималното напояване, заедно с всички останали жизненоважни за растенията ресурси, повишава добивите им и икономическата ефективност на техния водоразход.
Икономическата ефективност на напояването е в зависимост от вида на културата, от биологически оптималните и икономически обоснованите напоителни норми, както и от климатичните фактори на района.