Земеделието е важен сектор от икономиката на всяка страна. То, както и животновъдството, са силно зависими от климата. Повишаването на температурите и въглеродния диоксид може да увеличи добивите от някои култури на места, но за да се случи това трябва да се поддържат на задоволителни нива хранителните вещества и влага в почвата, водните ресурси и други фактори, от които зависи реколтата. Климатичните аномалии (засушаванията и наводненията) създават все по-нови предизвикателства за фермерите и застрашават техния поминък, наред с това и родното производство на зеленчуци и храни. Всичко това предполага ефекта от изменението на климата да се разглежда заедно с другите променящи се фактори, които влияят също толкова мащабно върху селскостопанските дейности, пример за това са постоянно променящите се земеделски практики и технологии.
Очаква се рисковете от климатичните промени, в т.ч. засушаванията, да нарастнат през следващите десетилетия, особено в страните с ниски доходи, където адаптационният процес е по-труден. А това няма как да не се отрази на селскостопанските дейности, посевите и отглеждането на животни. Справянето със засушаването може да се превърне в предизвикателство в районите, където екстремните летни температури ще доведат до все по-сухи почви. На места напояването се оказва единствения вариант за спасяване на реколтата. Но и все повече земеделски производители са наясно, че ще имат сигурни добиви само, ако напояват своите земи. Контролираното отглеждане на културите в поливни условия е най-правилният подход за получаване на високи добиви и качествена реколта.
Промените в климата засягат пряко или косвено и животновъдството. Стресът, причинен от свръх високите температури, с течение на времето може да увеличи уязвимостта на животните към болести, да намали плодовитостта и производството на мляко. От друга страна, сушата може да застраши пасищата и фуражните запаси, намалява се количеството качествен фураж, който винаги е бил на разположение за паша на добитъка. Определени райони, в резултат на по-високите летни температури и намалелите валежи, могат да са подложени на по-дълги и интензивни суши. А за животни, които разчитат на фураж, дори малките колебания и промени в производството на земеделските култури поради суша могат да се превърнат в проблем. От друга страна изменението на климата и повишаването на температурата може да увеличи разпространението на паразити и заболявания при животните. Така по-ранното настъпване на пролетта и по-топлите зими позволяват на някои паразити да оцелеят по-лесно. Качеството на някои фуражи намалява с по-високото съдържание на въглеродния диоксид в атмосферата, в резултат на което животните ще трябва да ядат повече, за да получат същите хранителни ползи от дадено количество фураж.
Климатичните промени вероятно ще засегнат продоволствената сигурност на глобално, регионално и местно ниво. Прогнозираното повишаване на температурите, промените в моделите на валежите, екстремните метеорологични събития, както и намаляването на водните запаси може да доведе до намаляване на селскостопанската производителност. Трябва да се обърне внимание на възможностите за приспособяване към настъпващите промени, на промените в управлението на земеделските култури, както и на различните възможности за напояване. Ако до преди 10 години вариантите за напояване са били ограничени, то сега тази дейност е тясно специализирана и разходите за напояване са редуцирани до минимум имайки предвид ползите, които ще последват. А икономиите на водата като ресурс са максимизирани благодарение на различните методи за напояване на земеделските площи.