Соргото е превъзходна храна за всички видове преживни животни и не случайно, както е известно, по хранителна стойност се изравнява с царевицата. Богато е на оксиданти и витамин В. По аминокиселинен състав също не отстъпва значително от царевицата, но съдържа по-малко каротин и лизин.
Соргото има предимството да е сред една от най-сухоустойчивите култури, въпреки че производството му тук в България е все още слабо застъпено. Имайки предвид климатичните промени и глобалното затопляне през последните години се забелязват опити за по-широкото му приложение. А в близкото бъдеще се очаква соргото да заеме все по-голям дял от производството на фуражно зърно у нас.
Именно ботаническата особеност и биологичните изисквания на културата предполагат най-ценното й качество - сухоустойчивостта. Соргото се слави с мощна и много добре развита коренова система. Така в периоди на засушавания то се справя успешно със своето развитие, без това да се отрази чувствително на добива. Това далеч не означава, че соргото не бива да се отглежда в поливни условия, а напротив – когато се отглежда в поливна среда соргото увеличава значително своите добиви. Напоителната система е особено належаща при трайно засушаване. Целенасоченото напояване между набъбването и изкласяването ще има значение, ако искате да получите отлични резултати от добива.
Към почвата соргото няма специални изисквания. Може да се отглежда на всички видове почви - леки, тежки, песъчливи или глинести. Препоръчва се то да се отглежда на площи, почистени от плевели и добре запасени с влага. Добри предшественици за него са зимните и пролетни житни със слята повърхност, които се прибират рано, позволяват почвата да се обработи добре, да се унищожат плевелите и да се натрупа достатъчно влага. Направените проучвания потвърждават, че при засяването на сорго в продължение на 2-3 поредни години на едно и също място добивът не намалява.
Обработката на почвата не се различава от тази на окопните култури. 25 см. оран ще спомогне за влагозапасяване и борбa с плевелите. Що се отнася до торене – тъй като соргото има добре развита, мощна коренова система, то няма да изисква високи норми на торене. Културата има нужда от значително по-малки суровини, от гледна точка на наторяване и пестициди, което прави разходите за нейното производство далеч по-конкурентоспособни. Това е причина все повече фермери да оценяват качествата му и да се обръщат към соргото за животински фураж.
Сеитбата може да започне, когато температурата на почвата достигне 12-15 градуса. Това обикновено е периода след приключване сеитбата на царевицата – или края на април и началото на май. Периодът от поникване до братене в зависимост от условията е между 15-30 дни. Оптималната температура за растежа и развитието му е 27-30 градуса. В по-късните фази соргото е по-устойчиво и понася по-безболезнено повишаването на температурата.
Ако трябва да обобщим предимствата на соргото, те съвсем не са за подценяване:
Соргото несъмнено ще намери все по-широко приложение в земеделието на страната през следващите няколко години, а предимствата му могат да се използват както при производството на зърно, така и за получаване на висококачествен фураж за преживните животни.