Капково напояване

Капково напояване

facebook thumb

МИКРОНАПОЯВАНЕ (КАПКОВО НАПОЯВАНЕ)


Микро напояването е сравнително нов начин за напояване на селскостопанските култури. При този тип напояване водата се подава непосредствено в зоната, в която е разположена активната част на кореновата система. По този начин загубите от евапорация са сведени до нула.
Цялата система за микронапояване представлява съвкупност от следните елементи: водоизточник, помпена станция, торосмесител, пясъчни и мрежести филтри, главни тръбопроводи, разпределителни тръбопроводи, поливни тръбопроводи и водоотдаващи елементи (капкоотделители).
Схемата и основните параметри на системата зависят от вида на водоизточника, вида на отглежданата култура и топографията на терена.За водоизточник може да служи канал, река, водоем или сондажен кладенец и др.
Отличителната особеност на системите за микронапояване е чувствителността на водоотдаващите елементи към запушване, което се дължи на минералните и органичните частици, които се съдържат във водата за напояване. Системата за почистване на водата в пълен комплект се състои от центробежни , пясъчни и мрежести филтри, като съставът им зависи от произхода на водата за напояване и вида на използвания водоотдаващ елемент. Постепенно, по време на работата, филтрите акумулират механичните частици, загубите на налягане нарастват, а налягането на водата на изхода на системата за филтриране намалява.
При този тип поливни системи разпръскването на гранулирани торове върху обработваемата площ е неефективно , тъй като повърхността на почвата бива навлажнена локално, което пречи на хранителните вещества да достигнат до кореновата система на растенията. Поради тази причина се прилагат течни торове и доставянето им до растенията посредством напоителната система. За тази цел се използва торосмесител. Тази система за торовнасяне може да се опише като байпас на основния захранващ тръбопровод, като чрез регулиране на налягането на входа и изхода на байпаса се осигурява смукателна сила вкарваща торовата смес в разтвора.
Подаването на торове с водата за напояване се нарича фертигация. При системите за микронапояване тръбната мрежа принципно не се различава от тази при дъждуването, разликата е в сечението на тръбопроводите, като при микронапояването те са с по-малки диаметри.
Водоотдаващите елементи са основни при системите за микронапояване и работят с малък напор, дебит.  В зависимост от стойностите на дебита им, от начина на подаване на поливната вода и навлажняването на почвата, те могат да се класифицират на капкообразуватели, поливни шлаухи и микродъждовални апарати.
Капкообразувателите доставят водата върху повърхността на почвата точково. Дебитите им се движат от 1 до 8 l/h.
Налягането на водата в поливните тръбопроводи се погасява при преминаването й през капкообразувателите и тя изтича под формата на капки с налягане, равно на атмосферното.
В зависимост от начина на прикрепването им към поливните тръбопроводи, те се разделят на странични, линейни и вградени.
По отношение на чувствителността на капкообразувателите към изменението на налягането, те се разделят на две групи:
Обикновени капкообразуватели, при които дебитът им се изменя в зависимост от налягането на водата в поливния тръбопровод.
Саморегулиращи се капкообразуватели дебитът им на практика е независим от изменението на налягането в известен диапазон.
Поливните шлаухи представляват гъвкави пластмасови тръби, които изпълняват транспортна функция по отношение на водата. Дебитът им е от 1 до 8 l/h за линеен метър в зависимост от разстоянието между водоотдаващите отвори а работното им налягане е от 1.5 до 10 m воден стълб.
Когато системите от този тип са внимателно проектирани и правилно експлоатирани, този метод има редица предимства:
-Повишаване на количеството и качеството на добивите;
-Подобряване равномерността на водоразпределението;
-Икономия на поливна вода, работна ръка и енергия.
-Възможност за използване на разтворими торове и др. химически елементи, намалявайки механизираните обработки;
Тези системи притежават и някои слабости:
-Относително висока стойност на системата;
-Опасност от запушване на водоотдаващите елементи;
-Недостатъчна информация, опит и навици на обслужващия системите персонал.